Когато управител на дружество, който е и едноличен собственик на същото и е бил осигуряван по договор за управление и контрол, въпросът за правото му на обезщетение за безработица често води до прилагане на ограничителната разпоредба на чл. 54б, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване и определяне на минимален размер на обезщетението при минимален срок.
Основният аргумент на осигурителния орган е, че когато правоотношението е прекратено с решение на едноличния собственик на капитала, вписано в търговския регистър, доколкото има съвпадение на едно лице и в двете качества, може да се приеме, че е прекратяването е настъпило по взаимно съгласие, което пък води до прилагане на изключението от общия режим, а именно определяне на минимален размер на обезщетението при минимален срок.
Но да бъде прието, че щом управителят е и едноличен собственик на капитала на дружеството, то всяко освобождаване на управителя следва автоматично да се приравни на прекратяване по негово желание или с негово съгласие, би довело до недопустимо разширяване на приложното поле на чл. 54б, ал. 3 от КСО.
В тази връзка искам да Ви разкажа накратко за казус на мой клиент, по който съдът достигна до важен и, според мен, правилен извод.
Клиентът ми беше едновременно управител на дружеството и едноличен собственик на капитала, като през релевантния период се е осигурявал по Договор за управление и контрол. При подаване на заявление за отпускане на обезщетение за безработица НОИ му отпусна обезщетение в минимален размер и за минимален срок, като прие, че щом освобождаването му като управител е станало с решение на едноличния собственик на капитала, то правоотношението е прекратено по негова инициатива, респективно с негово съгласие. Въпреки депозирана жалба срещу разпореждането на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на компетентния НОИ, директорът на ТП на НОИ го потвърди, като изводите му бяха изградени едностранно и избирателно единствено въз основа на вписаните в ТРРЮЛНЦ обстоятелства за промяна на управителя на ЕООД.
Административният орган не обсъди и в нито един момент не обърна внимание на основната разлика в случая, а именно, че Договорът за управление и контрол, въз основа на който доверителят ми е упражнявал дейност е бил срочен договор – с уговорен срок на действие до конкретна дата.
Правоотношението няма как да е прекратено нито по взаимно съгласие, нито по воля на управителя. Договорът е прекратен поради изтичане на уговорения в него срок. Последващото решение на едноличния собственик и вписването му в Търговския регистър са относими към представителната власт на дружеството в отношенията му с трети лица, но няма как да променят настъпилия вече юридически факт, обусловил прекратяването на правоотношението, а именно изтичането на срока.
В случая според мен се стигаше до практически недопустим резултат: лице, което е било осигурявано по договор за управление, включително за риск „безработица“, и е внасяло осигурителни вноски, се поставя в по-неблагоприятно положение от работещите по трудово правоотношение лица, при които изтичането на срок на срочен договор не би се приравнило автоматично на прекратяване по взаимно съгласие и приложение на санкционна норма.
С основен спор между страните, свързан с приложимостта на ограничителния режим на чл. 54б, ал. 3 от КСО, делото бе поставено за разглеждане пред Административен съд - София - град.
Съдът прие, че в конкретния случай НОИ неправилно е приложил чл. 54б, ал. 3 КСО. В решението си съдът изрично подчертава, че при наличие на срочен договор за управление, който е изтекъл по силата на самия договор, не може автоматично да се приеме, че е налице прекратяване по желание на лицето или с негово съгласие, само защото същото лице е и едноличен собственик на капитала. Съдът прие още, че след като липсва молба за предсрочно прекратяване, липсва предизвестие, липсва анекс за прекратяване по взаимно съгласие и изобщо липсват доказателства договорът да е прекратен по волята на управителя преди изтичането на уговорения срок, няма как да бъде прието, че прекратяването е по взаимно съгласие или по желание на управителя.
В своето решение административният съд изрично подчертава, че административният орган е длъжен да установи конкретното правно основание, на което е прекратено правоотношението.
Следва да се има предвид и че разпоредбата на чл. 54б, ал. 3 КСО урежда изключение от общия режим за определяне на обезщетението за безработица. Общото правило е уредено в чл. 54б, ал. 1 КСО, съгласно който размерът на обезщетението се определя съобразно осигурителния доход на лицето, а минималният размер и срок по ал. 3 са приложими само в изрично предвидените от закона хипотези. Именно поради санкционния и ограничителен характер на тази норма същата не подлежи на разширително тълкуване. А постановявайки своя акт без да установи конкретното правно основание, на което е прекратено правоотношението и прилагайки тълкуване, че щом управителят и едноличният собственик на капитала са едно и също лице следва автоматично да се приравни на прекратяване по негово желание или с негово съгласие, НОИ достига до недопустимо разширяване на приложното поле на чл. 54б, ал. 3 КСО.
С крайния акт по делото съдът отмени решението на НОИ и върна преписката за ново произнасяне с изрични указания - в случая не следва да се прилага ограничителната разпоредба на чл. 54б, ал. 3 КСО.
Този казус е добър пример защо при подобни производства не следва да се разчита само на формалния прочит на вписванията в Търговския регистър. От съществено значение е да се изследва самият договор, неговият срок, начина на прекратяване и всички конкретни факти по случая. Защото разликата между това дали ще се приложи общият ред за определяне на обезщетението или ограничителната норма на чл. 54б, ал. 3 КСО не е малка – тя засяга пряко размера и срока на получаваното обезщетение.
Практическият извод е ясен: когато управител по ДУК е и едноличен собственик на капитала, не всяко освобождаване от длъжност означава автоматично прекратяване по желание или по взаимно съгласие. Всеки конкретен случай следва да се преценява според съдържанието на договора и реалното основание за прекратяване на правоотношението.
Ако сте в сходна ситуация и НОИ е приел, че имате право само на минимално обезщетение, добре е да бъде направена внимателна преценка на документите и на конкретните факти по случая, тъй като не винаги този извод е законосъобразен.
Може да се свържете с адвокат от Адвокатска кантора „Михайлова“ по посочените в сайта www.advokatsm.bg начини.